Председателят на закритата комисия за разкриване на документите на бившата Държавна сигурност пред "Дневник"

Президентът Първанов обяви своята позиция за случая "Гоце", което доведе до въпроса какви са били причините неговата връзка с ДС да не бъде обявена от две поредни комисии. "Дневник" се обърна към Методи Андреев, който разкрива подробности за това как през 2001 г. дейността на оглавяваната от него комисия е била саботирана и законът не е бил изпълнен.

Мнозина си задават въпроса, след като президентът Георги Първанов обяви своята гледна точка за казуса с агент "Гоце", защо комисията "Бонев", а след това и оглавяваната от вас комисия не са обявили фактите?

- Истината е, че за пръв път с агент " Гоце " - Георги Първанов, аз лично и комисията се запознахме от докладите на комисията "Бонев". Преди нас тя го е проверявала в качеството му на народен представител и е установила безспорно следния факт: имало е всички данни да се каже, че Георги Първанов е бил агент на Държавна сигурност, в комисията " Бонев " никога не е бил воден спор по този въпрос. Спорът е бил друг - дали има достатъчно документи съгласно тогава действащия закон Първанов да бъде обявен като агент на ДС. Законът, който тогава се изпълняваше, имаше една съществена особеност и тя дойде от решението на Конституционния съд. А то казваше, че не може да бъдат обявени лица, за които няма безспорни доказателства, като такива според решението се разбираха: собственоръчно написани материали, донесения, декларация за сътрудничество или разписки за получени пари. Тъй като в това дело няма собственоръчно написани документи от Първанов в качеството му на агент " Гоце " , комисията " Бонев " , а и следващата комисия, на която аз бях председател, не са могли съгласно тогавашния закон да оповестят Георги Първанов.

Но това не означава, че той не е бил агент. Все пак не бива да се забравя и деликатният факт, че по онова време четирима членове на Конституционния съд ( КС ) са гласували за това решение при условие на конфликт на интереси.

Искате да кажете, че те са били зависими от ДС?

- За тях има документи, каквито впоследствие КС определи като недостатъчно основание да бъдат обявявани въз основа на тях агенти на ДС. Оттам насетне обаче решението на КС трябваше да се спазва, както го спази комисията " Бонев " , а и нашата комисия ( заради това решение на КС през 1997 г. министър Бонев обяви имената само на 23 агенти от общо 93-ма души, като 70 души попаднаха в категорията на т.нар. картотекирани сътрудници, за които няма достатъчно данни - бел. ред. ) .

Казахте, че за пръв път сте попаднали на "Г оце " в протоколите от комисията " Бонев " .

- Да, там има запазени фонозаписи и протоколи от заседанията на комисията. Те се съхраняват в архива на нашата комисия, тъй като по закон дойдоха при нас. Интересен момент е, че в тези протоколи за пръв път се споменава за хонорара, който Първанов е получил за този предговор към книгата, който е трябвало да напише тогава.

Кой споменава този факт?

- Казва го тогавашният директор на Националната разузнавателна служба ( НРС ) ген. Димо Гяуров. Тогава обаче не става ясно дали има запазен документ и това не се изясни и до края. В делото, с което се запознахме, такъв документ нямаше.

Президентът обаче призна, че е получил хонорар.

- Той си признава и много добре прави, защото не се знае този документ къде е и няма ли някой да го изкара на светло, ако обяви, че не е получил пари.

Значи от протоколите на комисията "Бонев" се разбира, че ген. Гяуров през 1997 г. е посочил, че съществува документ за парите, а през 2001 г. - не?

- Така излиза. Дали е имало или не, аз не мога да твърдя. От протоколите на комисията "Бонев"се разбира, че такъв документ има. Впоследствие при разговорите ни с ген. Гяуров той каза, че нещо неправилно се е изразил. В някои от документите, с които се запознахме, ставаше въпрос за сумата от 500 лв.

Кога за пръв път комисията " Андреев" проучи случая " Гоце " ?

- През лятото на 2001 г., когато проверявахме кандидатите за народни представители. Ние тогава изготвихме доклад за състава на 38-ото народно събрание и в него сме посочили конкретно число депутати, които са от категорията на картотекираните сътрудници. В това число влиза и Георги Първанов като картотекиран агент на ДС.

А какво се случи при проверката на кандидатите за президент през 2001 г. ?

- Истината е, че тогава за пръв път комисията се запозна с материалите в папката " Гоце " . Ние отидохме в НРС и в определена стая ни бяха предоставени тези документи, свързани с агентурното минало на Първанов. В папката на първо място имаше проучване на Георги Първанов, лични данни под формата на проучване и биография. След това имаше доклад от оперативния работник на Първо главно управление на ДС, в който се казва, че освен контакт с лицето му е предложил да напише предговор към една книга на българин от македонски произход за България. Първанов се съгласява, по това време той работи в Института по история на БКП. Тази работа е свършена и той получава хонорар. След това обаче оперативният работник е предложил на своите началници да се разкрият пред Първанов и да му предложат сътрудничество. Това е вторият доклад, който е написан, и го прочетохме в досието.

В него се посочва, че те са се разкрили, че са от външното разузнаване, и на Първанов му е предложено сътрудничество и той е приел на патриотична основа. И след като е приел да стане агент, в доклада се посочва, че му е възложена друга задача. Тя е да изготви доклад за института, в който работи, за проблематиката, която се работи в отделните секции, и за темите, с които се занимават отделни негови колеги. Препоръчано е този доклад да бъде предоставен на Шесто управление на ДС. Дали такъв доклад е написан няма информация. Но от всичко казано дотук следва, че Георги Първанов доброволно се е съгласил да сътрудничи на ДС, приел е задача. По-нататък няма данни.

Но президентът в своето изявление не обяви подобни неща?

- Той обяви само първоначалната информация относно ангажимента му за написване на книгата. Той не призна официално, че по патриотични подбуди е сътрудничил на Първо главно управление на ДС.

Какво реши комисията " Андреев " след това?

- Възникна спор какво да предприемем. Трябва ли да извикаме Първанов, а и не само него, но и още трима души, които участваха в президентската надпревара и също попадаха в категорията на картотекирани сътрудници на ДС. По закон трябваше да ги поканим в комисията, за да ги запознаем с документите. Процедурата предвиждаше да им предложим да подпишат декларация, че не са сътрудници, или да признаят. Ако се установеше, че са излъгали, ги заплашваше затвор до три години. Имаха право и да откажат и в този случай комисията решаваше как да постъпи.

Спорът продължи на доста заседания и се оформи едно ядро около ген. Христо Марински, представителя на БСП в комисията. Той се застъпи за тезата, че не сме прилагали тази процедура и ако го направим, може да изтече информация към медиите, журналистите ще започнат да следят кои влизат в комисията, ще ги снимат и заплашваме да провалим изборите.

От четиримата, за които е имало информация, все картотекирани ли са били?

- Да. Това бяха Веселин Бончев, той никога не го е крил, Петър Берон, когото вътрешният министър Румен Петков наскоро обяви, Жорж Ганчев и Георги Първанов. Комисията дебатира дълго време и накрая се стигна до парадоксалната ситуация, при която ние трябваше да гласуваме дали да изпълним закона! Около Марински плътно застана Веселин Ангелов...

Който говори други неща и имате спор...

- Не, нямам спор с човек, който лъже. Аз казвам каквото съм чел. Накрая се предложи да гласуваме четиримата кандидати да бъдат извикани в комисията. При самото гласуване аз и Евгени Димитров застанахме на позицията, че законът трябва да се изпълни и процедурата да се спази, но не можахме да получим мнозинство. Под давлението на ген. Марински против гласуваха Мохамед Реджеб и Веселин Ангелов, останалите двама членове, доколкото си спомням, се въздържаха. В крайна сметка не приложихме закона.

И така комисията не излезе с доклад за президентските избори не защото не е имало какво да съобщим, а поради открития саботаж от страна на представителя на БСП ген. Марински. По тази причина тогава нищо не се каза, а не, както сега някои се опитват да внушат, че комисията не е имало какво да каже. Имаше, но и Първанов си имаше сериозни адвокати в комисията. След като дейността на комисията беше преустановена, Марински беше привлечен от президента на работа в президентството.

Останаха съмненията, че в папката "Гоце" след 2001 г. някои материали са или изчезнали, или в момента някой не казва пълната истина.

- Че президентът не казва пълната истина, е факт. Що се отнася за първата хипотеза, имам сериозни опасения, че и това се е случило. Аргументите ми са следните : Веселин Ангелов твърди, че има преснимани докладите на оперативния работник, в които пишело, че от Първанов не става агент и следва да прекратят разработката. Това звучи като подготвено алиби. Ангелов говори за обект за разработка, но тук не става въпрос за такова нещо, а за вербовка под чужд флаг.

Първо, Ангелов не може да разполага с преснимани документи по една елементарна причина и тя е, че никога не е имало възможност в стаята на Националната разузнавателна служба да се преснимат документи, там няма ксерокс. Въпросът е кога Ангелов е намерил ксерокс да преснеме тези доклади. И другото, много по-озадачаващо, е твърдението на Ангелов, че агент " Гоце " е свален от отчет през 1993 г. Откъде Ангелов знае това, след като комисията имаше право да чете документи до 25. ІІ. 1991 г. ?

Много опасно е, ако някои са решили да унищожат определени документи от тази папка, защото от нея има факти, запазени в материалите на комисията "Бонев" и в нашия архив. Когато Евгени Димитров заведе дело във Върховния административен съд срещу правителственото решение за ликвидацията на комисията и предаването на архива ни на Държавната комисия по сигурността на информацията ( ДКСИ ) , Марински организира една група от колегите и излязоха с декларация, че се разграничават от нашите действия.

Сега вече пост фактум разбирам колко точна е била преценката му за значението на тези архиви. Днес те остават единственото сигурно доказателство, че агент "Гоце" съществува и че това е Георги Първанов. Целта през 2002 г. очевидно е била тези архиви да бъдат предадени на ДКСИ и да попаднат под разпореждане на комисия под контрола на управляващите, след което да се тръгне към заличаване и на тези доказателства. Това обаче не стана.